25 abr 2014, 20:09

Родопа 

  Poesía » Del paisaje
1141 0 2

Щастието чувствам аз тогава,
кога завърна се в Родопа стара.
Красоти чутовни пред мене екват
и в сърце ми като звук отекват.

Листенца сребърни, тревици златни.
Има ли от наш'те земи по-благодатни?
Там ручей тихичко звъни и леко подплиснува своите води.
Птички вдъхновено пеят и в синия простор се реят.

И таз магия разнася се навред,
а душата ми разтапя се кат мед.
Кога ще прозрете вий таз красота,
де тъй силно разтупва нашите сърца?

© Аби Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страшно много ти благодаря!
  • Хубави са Родопите!

    Поздрав, Аби! Хареса ми стиха ти.
Propuestas
: ??:??