Родопа
Щастието чувствам аз тогава,
кога завърна се в Родопа стара.
Красоти чутовни пред мене екват
и в сърце ми като звук отекват.
Листенца сребърни, тревици златни.
Има ли от наш'те земи по-благодатни?
Там ручей тихичко звъни и леко подплиснува своите води.
Птички вдъхновено пеят и в синия простор се реят.
И таз магия разнася се навред,
а душата ми разтапя се кат мед.
Кога ще прозрете вий таз красота,
де тъй силно разтупва нашите сърца?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аби Всички права запазени
