Щастието чувствам аз тогава,
кога завърна се в Родопа стара.
Красоти чутовни пред мене екват
и в сърце ми като звук отекват.
Листенца сребърни, тревици златни.
Има ли от наш'те земи по-благодатни?
Там ручей тихичко звъни и леко подплиснува своите води.
Птички вдъхновено пеят и в синия простор се реят.
И таз магия разнася се навред,
а душата ми разтапя се кат мед.
Кога ще прозрете вий таз красота,
де тъй силно разтупва нашите сърца?
© Аби Всички права запазени