Родопска песен в Орехово
Родопска песен в Орехово
... Бела съм, бела, юначе
От сцената засвири силно гайда.
По-скоро по човешки запищя.
Гласът ù сякаш търсеше да нàйде
забравени в душите ни неща.
И да ги вкара в песента прекрасна,
с една красива, българска мома.
Огреяла света със хубостта си.
В сърцата влязла, като у дома.
Миришеше на есенни поляни,
на билки, на гора и колендро.
Тук целите Родопи бяха сбрани
в един салон, подобен на гнездо.
И песента, подхваната от всички,
ехтеше в долините под Персенк.
А аз... заплаках в шепите си. Скришом.
От гордост... пък макар и за момент.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александър Калчев Todos los derechos reservados
Сърдечни поздрави и аплодисменти!