Родопско утро

27 sept 2024, 20:34

Poesía

114 0 1

Слънцето окичено с пендари
като млад нагизден годежар,
нейде над смълчаните дувари
бавно се превръща на пендар.

И запретнал вятърът ръкави,
край дървета, храсти и щурци.
Без дори за миг да се изправи
вятърът – ливадите коси…

Дърпа за яката хоризонта.
Прави си доспехи от листа.
А когато гроздето узрее –
с бъклица посреща есента.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.