Родопско утро
Слънцето окичено с пендари
като млад нагизден годежар,
нейде над смълчаните дувари
бавно се превръща на пендар.
И запретнал вятърът ръкави,
край дървета, храсти и щурци.
Без дори за миг да се изправи
вятърът – ливадите коси…
Дърпа за яката хоризонта.
Прави си доспехи от листа.
А когато гроздето узрее –
с бъклица посреща есента.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Ревов Все права защищены
