С ухание на стъклено небе
самотно вечерта протяга чаша.
Утайка от шампанско…
върху устните.
Жадувам звездопади.
Разпръсната душата
в обещания.
Накъсани предчувствия
следите,
нишани
от неслучени и случени
желания
за обич и за близост –
наболи многоточия по пръстите…
и няколко угарки
в пепелника –
наместо стихове.
Разсипани
следи от рози
и спомен за криле.
Копнеж за още
и мечти…
а после -
клепало на камбана.
Ухание на стъклено небе съм.
© Мери Добрева Todos los derechos reservados