С ухание на стъклено небе
самотно вечерта протяга чаша.
Утайка от шампанско…
върху устните.
Жадувам звездопади.
Разпръсната душата
в обещания.
Накъсани предчувствия
следите,
нишани
от неслучени и случени
желания
за обич и за близост –
наболи многоточия по пръстите…
и няколко угарки
в пепелника –
наместо стихове.
Разсипани
следи от рози
и спомен за криле.
Копнеж за още
и мечти…
а после -
клепало на камбана.
Ухание на стъклено небе съм.
© Мери Добрева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
