22 ene 2010, 23:17

Рожден ден

  Poesía
1.3K 0 1

Слънцето пак ме погали с лъчи.

Събуди ме песен на птица.

Телефонът настоятелно звъни,

някой бърза рождения ми ден да честити.

 

Знам, че поздравления ще имам много в този ден

и всяко ще приема с вълнение,

ала по бузите сълза подир сълза

търкалят се и правят наводнение.

 

Самотен и тъжен е празникът ми днес,

далече от приятели и близки.

Ала в ухото ми едно гласче предателски шепти:

Съдбата си сама избра, нали?

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Звезделина Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....