Слънцето пак ме погали с лъчи.
Събуди ме песен на птица.
Телефонът настоятелно звъни,
някой бърза рождения ми ден да честити.
Знам, че поздравления ще имам много в този ден
и всяко ще приема с вълнение,
ала по бузите сълза подир сълза
търкалят се и правят наводнение.
Самотен и тъжен е празникът ми днес,
далече от приятели и близки.
Ала в ухото ми едно гласче предателски шепти:
Съдбата си сама избра, нали?