Jan 22, 2010, 11:17 PM

Рожден ден

  Poetry
1.3K 0 1

Слънцето пак ме погали с лъчи.

Събуди ме песен на птица.

Телефонът настоятелно звъни,

някой бърза рождения ми ден да честити.

 

Знам, че поздравления ще имам много в този ден

и всяко ще приема с вълнение,

ала по бузите сълза подир сълза

търкалят се и правят наводнение.

 

Самотен и тъжен е празникът ми днес,

далече от приятели и близки.

Ала в ухото ми едно гласче предателски шепти:

Съдбата си сама избра, нали?

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Звезделина Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...