22.01.2010 г., 23:17

Рожден ден

1.3K 0 1

Слънцето пак ме погали с лъчи.

Събуди ме песен на птица.

Телефонът настоятелно звъни,

някой бърза рождения ми ден да честити.

 

Знам, че поздравления ще имам много в този ден

и всяко ще приема с вълнение,

ала по бузите сълза подир сълза

търкалят се и правят наводнение.

 

Самотен и тъжен е празникът ми днес,

далече от приятели и близки.

Ала в ухото ми едно гласче предателски шепти:

Съдбата си сама избра, нали?

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Звезделина Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...