22.01.2010 г., 23:17

Рожден ден

1.3K 0 1

Слънцето пак ме погали с лъчи.

Събуди ме песен на птица.

Телефонът настоятелно звъни,

някой бърза рождения ми ден да честити.

 

Знам, че поздравления ще имам много в този ден

и всяко ще приема с вълнение,

ала по бузите сълза подир сълза

търкалят се и правят наводнение.

 

Самотен и тъжен е празникът ми днес,

далече от приятели и близки.

Ала в ухото ми едно гласче предателски шепти:

Съдбата си сама избра, нали?

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Звезделина Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...