18 nov 2020, 9:57

Рожденичка

  Poesía
618 0 0

 

                           На жена ми 

 

Преди да сложим Коледни украси.
Преди да кажем, Бог, че се роди.
Аз ще празнувам вече във дома си,
Усещам, че щастлива си и ти. 

 

Рожденият ти ден ще е вълшебен.
Човек, веднъж в годината расте.
Не помня как празнувахме последно,
но днес ще си със своите мъже. 

 

Нека ти завижда тишината
на веселбата почваща в дома.
Човек между годините се мята,
а ти уверена със нас си - на върха. 

 

Сякаш се протяга добротата
в прегръдка с подарените цветя.
Сезонът Есен, го наричат златен.
Рожден сезон на моята жена. 

 

Прекрасен син по стъпките ни тича.
Той също е с усмихнати очи.
На двама ни, по мъничко прилича.
Бъди щастлива. Здрава, ни бъди!!! 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...