3 may 2007, 14:12

Рокля бяла

  Poesía
1.2K 0 1
Във сватбен ден, със рокля бяла,
до теб мечтаех аз да съм!
Във сватбен ден, със рокля бяла,
до теб застанала бе тя!
Една измамница, във рокля бяла,
любов,
това си ти за мен!
Една нещастница, във рокля бяла,
това бях аз във този ден!
Стоях и гледах как изтича
през пръстите ми моят свят!
Стоях и гледах как се вричаш
на друга в този ден студен!
И виждах как за нея ти
ще бъдеш женен след секунди!
И знаех, че след този ден
за мен животът ще приключи!
Ирония или съдба?
Или прокоба над мечтите?
Една нещастница съм аз сега,
загледана във теб, във дните,
когато с тебе си мечтахме
да бъдем двама пред олтара.
С красив костюм ,ми казваше, ще бъдеш ти,
а аз със рокля бяла...
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сандра Неста Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....