Във сватбен ден, със рокля бяла,
до теб мечтаех аз да съм!
Във сватбен ден, със рокля бяла,
до теб застанала бе тя!
Една измамница, във рокля бяла,
любов,
това си ти за мен!
Една нещастница, във рокля бяла,
това бях аз във този ден!
Стоях и гледах как изтича
през пръстите ми моят свят!
Стоях и гледах как се вричаш
на друга в този ден студен!
И виждах как за нея ти
ще бъдеш женен след секунди!
И знаех, че след този ден
за мен животът ще приключи!
Ирония или съдба?
Или прокоба над мечтите?
Една нещастница съм аз сега,
загледана във теб, във дните,
когато с тебе си мечтахме
да бъдем двама пред олтара.
С красив костюм ,ми казваше, ще бъдеш ти,
а аз със рокля бяла...