3 jul 2011, 8:23

Рокля на цветя

  Poesía » Otra
928 0 6

Пристъпвам плахо в зрялата си възраст,

среброто във косите прикривам със боя,

натрупаните килограми масажирам,

в стремежа си да бъда

хубава жена.

 

Увисващите устни повдигам със усмивка,

очите смеещи прикривам със модерни очила,

фините си глезени на токчета повдигам,

в стремежа си да бъда

хубава жена.

 

Закръглената талия пристягам със сребърна тока

и ханшът на охранена газела прикривам със цветя,

и как ефирно се усмихвам,

в стремежа си да бъда

хубава жена.

 

И когато стигна до финала

не че бързам, за да стигна и да победя,

но на прага на смъртта,

в стремежа си да бъда хубава жена,

аз ви моля:

На кладата ме изгорете със рокля на цветя...

  


***   ***   ***

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Трифонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хубаво е...макар и да ме натъжи...
    защото и аз си имам любима рокля..
    *
    само миг
    и топъл дъжд
    през теб преминал
    очите ми
    с любов измива,
    раните погалил,
    неуловим и нежен,
    бяла рокля
    на сълзи за теб
    облякох, мили...

    *
    върна ме назад, разчувства ме, Дора..
    сърдечен поздрав за теб.
  • Харесах!А финала е невероятен!
    Поздрав,Доре!
  • Благодаря ви за хубавите думи
  • Мм, да, хареса ми. Красотата побеждава дори смъртта!

    (Иначе лошото е, че в този си стремеж доста жени попрекаляват, забравяйки, че естественото е най-хубаво.)
  • Хубава си!
    Поздрав!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...