Рокля на цветя
Пристъпвам плахо в зрялата си възраст,
среброто във косите прикривам със боя,
натрупаните килограми масажирам,
в стремежа си да бъда
хубава жена.
Увисващите устни повдигам със усмивка,
очите смеещи прикривам със модерни очила,
фините си глезени на токчета повдигам,
в стремежа си да бъда
хубава жена.
Закръглената талия пристягам със сребърна тока
и ханшът на охранена газела прикривам със цветя,
и как ефирно се усмихвам,
в стремежа си да бъда
хубава жена.
И когато стигна до финала
не че бързам, за да стигна и да победя,
но на прага на смъртта,
в стремежа си да бъда хубава жена,
аз ви моля:
На кладата ме изгорете със рокля на цветя...
*** *** ***
© Дора Трифонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Харесах!А финала е невероятен!
Поздрав,Доре! -
Благодаря ви за хубавите думи
-
Мм, да, хареса ми. Красотата побеждава дори смъртта!
(Иначе лошото е, че в този си стремеж доста жени попрекаляват, забравяйки, че естественото е най-хубаво.) -
Хубава си!
Поздрав! -
Прелюдия към вечността...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
защото и аз си имам любима рокля..
*
само миг
и топъл дъжд
през теб преминал
очите ми
с любов измива,
раните погалил,
неуловим и нежен,
бяла рокля
на сълзи за теб
облякох, мили...
*
върна ме назад, разчувства ме, Дора..
сърдечен поздрав за теб.