3.07.2011 г., 8:23

Рокля на цветя

918 0 6

Пристъпвам плахо в зрялата си възраст,

среброто във косите прикривам със боя,

натрупаните килограми масажирам,

в стремежа си да бъда

хубава жена.

 

Увисващите устни повдигам със усмивка,

очите смеещи прикривам със модерни очила,

фините си глезени на токчета повдигам,

в стремежа си да бъда

хубава жена.

 

Закръглената талия пристягам със сребърна тока

и ханшът на охранена газела прикривам със цветя,

и как ефирно се усмихвам,

в стремежа си да бъда

хубава жена.

 

И когато стигна до финала

не че бързам, за да стигна и да победя,

но на прага на смъртта,

в стремежа си да бъда хубава жена,

аз ви моля:

На кладата ме изгорете със рокля на цветя...

  


***   ***   ***

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Трифонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • хубаво е...макар и да ме натъжи...
    защото и аз си имам любима рокля..
    *
    само миг
    и топъл дъжд
    през теб преминал
    очите ми
    с любов измива,
    раните погалил,
    неуловим и нежен,
    бяла рокля
    на сълзи за теб
    облякох, мили...

    *
    върна ме назад, разчувства ме, Дора..
    сърдечен поздрав за теб.
  • Харесах!А финала е невероятен!
    Поздрав,Доре!
  • Благодаря ви за хубавите думи
  • Мм, да, хареса ми. Красотата побеждава дори смъртта!

    (Иначе лошото е, че в този си стремеж доста жени попрекаляват, забравяйки, че естественото е най-хубаво.)
  • Хубава си!
    Поздрав!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...