Обичам дъха на гората.
И падащите листа, по които вървя
и се чувствам като пътека.
Танцувам като сън, но слънцето
ме прави уморена.
Търся детелини.
Броя, преди да заспя, добрите неща
в деня ми.
А лошите покривам с шума.
И се превръщам в звезда,
която не топли.
© Ваня Иванова Todos los derechos reservados