Като невидима преграда -
лъжа, застанала е между нас,
от добротата си, сърцето страда,
а после гърчи се, в несвяст!
Блуждая в ребус от въпроси.....
"С повишена трудност ли са?"-питам,
а отговорите - вина ми носят.....
"Зад фасадата ти, що е скрито?"....
Не знам, какво ли ще узная,
като свърши маскения бал?
Животът ми, пътува към безкрая,
любов и младост, е раздал без жал!
Нее, няма да играя в таз пиеса -
героинята, прободена с кинжал....
На любовницата, ролята харесах -
за "Оскар" ще играя, на финал!
© Pepi Petrova Todos los derechos reservados