12 may 2009, 0:29

Романс за несподелената любов

1.1K 0 11

 

 

 

Романс за несподелената любов

 

           “Алегро виваче”

 

 

 

След теб...

  Душата ми, когато стане Демон...

 

Сърцето си

  в  планински ледник ще положа

 

с отрова  

  на гърмящи змии ще го напоя

 

и  в кратера

  на Етна ще гори във лава.

 

А пепелта

  по цялата Земя ще пръсна

 

и птиците

  отровни песни ще запеят,

 

от цветята

  отрова нека да се лее,

 

а любовта

  в безумие и ужас да живее.

 

След теб...

   Душата ми, когато стане Демон...

 

 

2009-05-11

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аластор Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Когато бях в "селото" на Лорка се наслушах на романси за "Очарователната обущарка". Цялото "село" ги пее

    "Във един чифлик кордовски,
    сред ладан и олеандри ..."
  • Така е, Аластор, извират.
    Дано не са по нощно мимолетни.
    Че Ада, който тестваме сега
    е по-студен от нощи летни
  • anahid (Анахид Чальовска) - Благодаря. И тя благодари

    Корави днес са женските сърца
    и думите до тях пътечка не намират,
    но в късна нощ когато чуят песента -
    нежност и любов от тях извират...


  • Възхищение от твоето стихотворение и от репликата на Елпида! Беше истинско удоволствие!Поздрав и за двамата
  • Andromaha (Белла ) - Животът е прекрасен
    А жените са Принцеси - които ухажваме, глезим и обичаме
    Принцесата воин е от приказките

    tania72_1972@abv.bg (Таня Георгиева) - Не знам какво е любовта, но е прекрасно да си влюбен. А ако и мъничко те обичат - стиховете се леят като от скъсан бент - направо си е потоп всемирен.

    NewClearFear (Георги Димов) - Това което ние си причиняваме след време ще го има и в Ада. Сега ние го изпробваме.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...