12 мая 2009 г., 00:29

Романс за несподелената любов

1.1K 0 11

 

 

 

Романс за несподелената любов

 

           “Алегро виваче”

 

 

 

След теб...

  Душата ми, когато стане Демон...

 

Сърцето си

  в  планински ледник ще положа

 

с отрова  

  на гърмящи змии ще го напоя

 

и  в кратера

  на Етна ще гори във лава.

 

А пепелта

  по цялата Земя ще пръсна

 

и птиците

  отровни песни ще запеят,

 

от цветята

  отрова нека да се лее,

 

а любовта

  в безумие и ужас да живее.

 

След теб...

   Душата ми, когато стане Демон...

 

 

2009-05-11

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аластор Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Когато бях в "селото" на Лорка се наслушах на романси за "Очарователната обущарка". Цялото "село" ги пее

    "Във един чифлик кордовски,
    сред ладан и олеандри ..."
  • Така е, Аластор, извират.
    Дано не са по нощно мимолетни.
    Че Ада, който тестваме сега
    е по-студен от нощи летни
  • anahid (Анахид Чальовска) - Благодаря. И тя благодари

    Корави днес са женските сърца
    и думите до тях пътечка не намират,
    но в късна нощ когато чуят песента -
    нежност и любов от тях извират...


  • Възхищение от твоето стихотворение и от репликата на Елпида! Беше истинско удоволствие!Поздрав и за двамата
  • Andromaha (Белла ) - Животът е прекрасен
    А жените са Принцеси - които ухажваме, глезим и обичаме
    Принцесата воин е от приказките

    tania72_1972@abv.bg (Таня Георгиева) - Не знам какво е любовта, но е прекрасно да си влюбен. А ако и мъничко те обичат - стиховете се леят като от скъсан бент - направо си е потоп всемирен.

    NewClearFear (Георги Димов) - Това което ние си причиняваме след време ще го има и в Ада. Сега ние го изпробваме.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...