7 dic 2012, 10:49

Романтичен разговор

  Poesía » Otra
803 0 3

(не съвсем за птичките и пчеличките)

 


Светулките всъщност
излъчват сигнали,
подобни на кликване
по космически джиесем
за привличане на партньор
и чифтосфане.

А светулки от вражески вид
с подобни сигнали привлечени,
омагьосани,
оглупели  от влюбване, 
приближават,
за да бъдат изядени
на минутата.

                      "Само как го измисляш!" - 
                       възмутено възкликваш
                       докато пътуваме. -
                       "А не знаеш ли
                       колко много светулки се срещат
                       през лятото в планината!
                       И не си ли видяла
                       как романтично проблясват,
                       сякаш падат безбройни
                       звезди по земята!"

Романтично мое момче! -
ми се ще да отвърна. -
Най-романтично за мен би било,
ако утре речеш
да се върнем
на онази поляна в гората
сред стада от
пияни от обич светулки
ти и аз,
да забравим света,
да се любим,
и любим,
и любим,
и любим...
на пресекулки.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...