В сърцето ми се носи
от хиляди въпроси
желание да галя
очите ти, ръцете,
дъгата да преваря
и с глупава целувка
на теб да я стоваря.
Кажи ми за лъжата
в сърцето и душата,
признай, че ме желаеш,
не казвай, че нехаеш,
защото съм ранена, от тебе,
променена?
И искам да повярвам
във слънцето лирично,
страхливо и комично,
и в чувство идилично,
със тебе да прекарам
красиво-романтично.
27.08.2009г.
Младост
© Ангелина Кънчева Todos los derechos reservados
Поздравче!