28 mar 2006, 12:54

Романтика 

  Poesía
986 0 9

  Една безкрайна,тягостна и дълга нощ
една безкрайна -пълна със сияние
и сякаш кат забит в гърдите нож
 подтиска ме до пълно отчаяние.
 И както със играта на вълните
и с крясъка на гларуси и чайки
 и даже със романтиката на мечтите
ще тръгнеш по пътеките безкрайни.
 Ще повървиш и после ще се върнеш
 и ще потърсиш пак доброто старо време
 и ще поискаш пак да ме целунеш,
 но споменът ми няма да те вземе.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??