Романтика
Една безкрайна,тягостна и дълга нощ
една безкрайна -пълна със сияние
и сякаш кат забит в гърдите нож
подтиска ме до пълно отчаяние.
И както със играта на вълните
и с крясъка на гларуси и чайки
и даже със романтиката на мечтите
ще тръгнеш по пътеките безкрайни.
Ще повървиш и после ще се върнеш
и ще потърсиш пак доброто старо време
и ще поискаш пак да ме целунеш,
но споменът ми няма да те вземе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
