Когато в дързостта си пак и пак
оставяте на портата ми цвете
не знаете, но тоз любовен знак
на мене разтреперва ми нозете.
И гълъбът, що идва сутринта
със лист ухаещ в пури и куплети
го гледам е с треперещи крака
и мисля дъл' и той не ги прочете…?
И ако някога в безлунна нощ
до Вас случайно китката ми падне,
то туй е знак не толкова пък лош,
но знак е, че със сигурност съм гладна… ...