На сцената на живота аз играя желаната роля на Жулиета. Докато не осъзнах накрая, че Ромео го няма в сонета.
Той безразлично ми обърна гръб (направи го почти напук). А малката Жулиета без отрова за подвизи любовни бе готова.
Говорех си аз със звездите, докато самодиви ми сплитаха косите. И чудех се, защо ме изостави? Нали най-щастлива щеше да ме направиш?
Но много други появиха се за тази роля, на опашка се редяха те пред моята врата. "Никой друг не искам" - беше мойта воля, в никой друг не виждах вече любовта.
Когато Ромео тръгна си внезапно, със себе си той взе моето сърце. И без капка свян и безпощадно стъпка го с двете си нозе.
Сълзи ли аз да пия или пък отрова? Кръвта да спирам ли с двете си ръце? За да бъда пречистена и нова, Ромео трябва да умре!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.