9.08.2008 г., 7:09

Ромео трябва да умре

2.4K 0 13
На сцената на живота аз играя
желаната роля на Жулиета.
Докато не осъзнах накрая,
че Ромео го няма в сонета.

Той безразлично ми обърна гръб
(направи го почти напук).
А малката Жулиета без отрова
за подвизи любовни бе готова.

Говорех си аз със звездите,
докато самодиви ми сплитаха косите.
И чудех се, защо ме изостави?
Нали най-щастлива щеше да ме направиш?

Но много други появиха се за тази роля,
на опашка се редяха те пред моята врата.
"Никой друг не искам" - беше мойта воля,
в никой друг не виждах вече любовта.

Когато Ромео тръгна си внезапно,
със себе си той взе моето сърце.
И без капка свян и безпощадно
стъпка го с двете си нозе.

Сълзи ли аз да пия или пък отрова?
Кръвта да спирам ли с двете си ръце?
За да бъда пречистена и нова,
Ромео трябва да умре!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванеса Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...