Aug 9, 2008, 7:09 AM

Ромео трябва да умре

  Poetry
2.4K 0 13
На сцената на живота аз играя
желаната роля на Жулиета.
Докато не осъзнах накрая,
че Ромео го няма в сонета.

Той безразлично ми обърна гръб
(направи го почти напук).
А малката Жулиета без отрова
за подвизи любовни бе готова.

Говорех си аз със звездите,
докато самодиви ми сплитаха косите.
И чудех се, защо ме изостави?
Нали най-щастлива щеше да ме направиш?

Но много други появиха се за тази роля,
на опашка се редяха те пред моята врата.
"Никой друг не искам" - беше мойта воля,
в никой друг не виждах вече любовта.

Когато Ромео тръгна си внезапно,
със себе си той взе моето сърце.
И без капка свян и безпощадно
стъпка го с двете си нозе.

Сълзи ли аз да пия или пък отрова?
Кръвта да спирам ли с двете си ръце?
За да бъда пречистена и нова,
Ромео трябва да умре!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванеса All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...