9 abr 2005, 19:51

Ромоли

  Poesía
1.3K 0 7

Ромоли тишина,
зад прозорците
нежно побрала
песента
на дъждовните капки -
речни мигове,
в пръстите тънки
на живот
начертан в незабрава.

Ромоли тишина,
като ласка
по извитата шия
на лебед,
който сутрин
разтвaря крила
и грациозно
привежда
към небето глава...

Ромоли
всяка стъпка,
с която
приближавам
бавно към теб
без да питам
колко много
навярно остават ...

Ромоли
медогласно
този звън
на камбана,
който
буди ме сутрин
и напомня
за времето спряло ...

Ромоли тишина,
като шепот
на гънки игриви,
върху
белия лист.
А на него ...
пиша с цветни пастели:
“Обичам те!”

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно е и наистина много вдъхновено! Поздрави!
  • Благодаря Мира
    Зная Писателче, но понякога просто така се получава като изливане - не мога да овладея задържането на наплива ... Зная ... ще опитвам
  • Стихът е много хубав!!! Поздрави!!!
  • Мда Веси - красива е такава ромоляща тишина
    Ромолене от обич - какво по-хубаво, нали
    И споделена да е!
  • Обичам тишината..особено сега,когато ромоленето и може да казва такива красиви думи.Поздрави,мила!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...