joanna_vas (Йоанна) joanna_vas (Йоанна)
223
9 abr 2005, 19:51

Ромоли

  Poesía
1.3K 0 7

Ромоли тишина,
зад прозорците
нежно побрала
песента
на дъждовните капки -
речни мигове,
в пръстите тънки
на живот
начертан в незабрава.

Ромоли тишина,
като ласка
по извитата шия
на лебед,
който сутрин
разтвaря крила
и грациозно
привежда
към небето глава...

Ромоли
всяка стъпка,
с която
приближавам
бавно към теб
без да питам
колко много
навярно остават ...

Ромоли
медогласно
този звън
на камбана,
който
буди ме сутрин
и напомня
за времето спряло ...

Ромоли тишина,
като шепот
на гънки игриви,
върху
белия лист.
А на него ...
пиша с цветни пастели:
“Обичам те!”

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • sinner (Кая)
    sinner (Кая)
    Прекрасно е и наистина много вдъхновено! Поздрави!
  • joanna_vas (Йоанна)
    joanna_vas (Йоанна)
    Благодаря Мира
    Зная Писателче, но понякога просто така се получава като изливане - не мога да овладея задържането на наплива ... Зная ... ще опитвам
  • дю (Мира)
    дю (Мира)
    Стихът е много хубав!!! Поздрави!!!
  • joanna_vas (Йоанна)
    joanna_vas (Йоанна)
    Мда Веси - красива е такава ромоляща тишина
    Ромолене от обич - какво по-хубаво, нали
    И споделена да е!
  • vesi-lina (Веска Алексиева)
    vesi-lina (Веска Алексиева)
    Обичам тишината..особено сега,когато ромоленето и може да казва такива красиви думи.Поздрави,мила!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0