9 апр. 2005 г., 19:51

Ромоли

Поэзия

1.3K 0 7

Ромоли тишина,
зад прозорците
нежно побрала
песента
на дъждовните капки -
речни мигове,
в пръстите тънки
на живот
начертан в незабрава.

Ромоли тишина,
като ласка
по извитата шия
на лебед,
който сутрин
разтвaря крила
и грациозно
привежда
към небето глава...

Ромоли
всяка стъпка,
с която
приближавам
бавно към теб
без да питам
колко много
навярно остават ...

Ромоли
медогласно
този звън
на камбана,
който
буди ме сутрин
и напомня
за времето спряло ...

Ромоли тишина,
като шепот
на гънки игриви,
върху
белия лист.
А на него ...
пиша с цветни пастели:
“Обичам те!”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

sinner (Кая)

Прекрасно е и наистина много вдъхновено! Поздрави!

2005-04-11T18:48:55+03:00
joanna_vas (Йоанна)

Благодаря Мира
Зная Писателче, но понякога просто така се получава като изливане - не мога да овладея задържането на наплива ... Зная ... ще опитвам

2005-04-10T13:22:05+03:00
дю (Мира)

Стихът е много хубав!!! Поздрави!!!

2005-04-10T11:22:40+03:00
joanna_vas (Йоанна)

Мда Веси - красива е такава ромоляща тишина
Ромолене от обич - какво по-хубаво, нали
И споделена да е!

2005-04-10T11:18:11+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Обичам тишината..особено сега,когато ромоленето и може да казва такива красиви думи.Поздрави,мила!

2005-04-10T08:49:23+03:00