Росен, ясен, цветен момък,
по полята броди сам.
Търси той искрица малка,
за да светне в силен плам.
И не щеш ли там, до слога,
малка паднала звезда видя.
Спря се, вдигна я и ето -
бликна в нея там искра.
Таз искрица малка, цветна, 
тя към него бързо метна
и обля се в синева,
Росен в ярка светлина...

Самодива мина близо.

Щом видя го, тя се смая.

Взе в ръка туй цвете дивно -

цяла трепна от омая.

Бързо тя във пазви скри го

от очите на гората.

После в късни доби с него

тя танцува под небето.

Но така и не разбра горката,

че туй цвете бе заклето

на искрата от звездата,

що бе слезнала в полето.