Росен (цвете)
Росен, ясен, цветен момък,
по полята броди сам.
Търси той искрица малка,
за да светне в силен плам.
И не щеш ли там, до слога,
малка паднала звезда видя.
Спря се, вдигна я и ето -
бликна в нея там искра.
Таз искрица малка, цветна,
тя към него бързо метна
и обля се в синева,
Росен в ярка светлина...
Самодива мина близо.
Щом видя го, тя се смая.
Взе в ръка туй цвете дивно -
цяла трепна от омая.
Бързо тя във пазви скри го
от очите на гората.
После в късни доби с него
тя танцува под небето.
Но така и не разбра горката,
че туй цвете бе заклето
на искрата от звездата,
що бе слезнала в полето.
© Стелла Велинова All rights reserved.
