18 abr 2023, 22:18

Роза 

  Poesía » Otra
472 7 8

Дариха ми я – малка, крехка,

смути ме тоя странен жест.

Признавам, бе случайна среща,

но ме вълнува и до днес.

 

На улицата – сред позната проза,

с усмивка минувач се доближи,

поднесе ми безмълвно бяла роза,

прекръсти ме и се отдалечи.

 

От толкова букети този ден –

искрящо станиолови, огромни –

опазих само усет съкровен

при спомена за трепетната роза.

 

Не вярвате, усмихвате се вие:

голямо чудо – роза, непознат...

Но знае ли човек какво се крие

зад малките неща на тоя свят?

© Antoaneta Karaivanova Pavlova Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??