Роза
Дариха ми я – малка, крехка,
смути ме тоя странен жест.
Признавам, бе случайна среща,
но ме вълнува и до днес.
На улицата – сред позната проза,
с усмивка минувач се доближи,
поднесе ми безмълвно бяла роза,
прекръсти ме и се отдалечи.
От толкова букети този ден –
искрящо станиолови, огромни –
опазих само усет съкровен
при спомена за трепетната роза.
Не вярвате, усмихвате се вие:
голямо чудо – роза, непознат...
Но знае ли човек какво се крие
зад малките неща на тоя свят?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Antoaneta Karaivanova Pavlova Всички права запазени
