Красива роза расте сред трънака,
да я откъсне нежна ръка тя чака.
Но вместо това идва магаре в полето
и стъпква точно нея - смачква ù сърцето.
Дали има нежното цвете сърце?
Дали се оглежда в листата му лице?
Да, то носи моето сърце
и там в листата му е моето лице.
Магарето потъпка моите мечти.
А пък магарето бе ТИ.
Ти, когото обичах до полуда,
ти, който беше най-сладката заблуда.
Витаех в облаците много дълго време,
така и не разбирах, че за теб съм бреме.
Не виждах нищо друго освен любов,
не вярвах, че един ден ще станеш суров.
Но ти се превърна в безпощаден звяр,
а за сърцето ми на две разбито - няма цяр.
© Буба Todos los derechos reservados