Красива роза расте сред трънака,

да я откъсне нежна ръка тя чака.

Но вместо това идва магаре в полето

и стъпква точно нея - смачква ù сърцето.

Дали има  нежното цвете сърце?

Дали се оглежда в листата му лице?

Да, то носи моето сърце

и там в листата му е моето лице.

Магарето потъпка  моите мечти.

А пък магарето бе ТИ.

Ти, когото обичах до полуда,

ти, който беше най-сладката заблуда.

Витаех в облаците много дълго време,

така и не разбирах, че за теб съм бреме.

Не виждах нищо друго освен любов,

не вярвах, че един ден ще станеш суров.

Но ти се превърна в безпощаден звяр,

а за сърцето ми на две разбито - няма цяр.