5 nov 2010, 19:16

Роза

  Poesía
581 0 4

След изгрева на черната зора
розата там увехнала стои.
Капят изсъхнали листа
Тя мисли си, че на зимата ще устои.
***
Ето, пролетта дойде,
но розата тъй и не
цъфти. Кокичетата
смеят ù се отстрани.
***
Лято е и радва се
тя на слънчевите
лъчи, но защо
още не цъфти?
***
Есен е, тъй топло
и така тъжно -
капнала от мъки,
предала се - не цъфти.
***
Но как само
цветето на любовта
да цъфти сред тез
диви гори...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Апокалиптикс А Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....