Роза
След изгрева на черната зора
розата там увехнала стои.
Капят изсъхнали листа
Тя мисли си, че на зимата ще устои.
***
Ето, пролетта дойде,
но розата тъй и не
цъфти. Кокичетата
смеят ù се отстрани.
***
Лято е и радва се
тя на слънчевите
лъчи, но защо
още не цъфти?
***
Есен е, тъй топло
и така тъжно -
капнала от мъки,
предала се - не цъфти.
***
Но как само
цветето на любовта
да цъфти сред тез
диви гори...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Апокалиптикс А Всички права запазени
