16 may 2008, 6:33

Роза от брокат

  Poesía
981 0 2

Роза от брокат

Затвори очи и слушай в тишината
една вълшебна приказка позната.
Разказва тя на цялата вселена,

а нейното вълшебство ни променя...

Плете магия синя тъмнина,
думи сред мълчание притичват.
Някъде отваря се врата,
стихове вълнуващи избликват.

Росата хладна къпе се в зора,
а розата свенливо сред росата
усмихва се блестяща в утринта,
облича се в брокатена украса.

В море цветя изправила снага,
вълни от ароматна обич плиска,
броката розов нежно разпиля,
със него пише стихове изискани.

С обич от брокатената кръв
капчици брокатени разпръсна,
в утрото усмихна се светът
усмивката му в розата разцъфна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емилия Миланова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...