24 sept 2025, 9:56

Роза с бодли

200 1 0
Роза с бодли

 

С една червена роза започна светът ми –
като пулс в ръката, като първи дъх.
Ти беше всичко, което вярвах, че ще скрие
страха от самота, студеният ми мрак.

Но времето — жесток и тих предател —
разлисти обичта ни като книга без край.
И думите угаснаха, а мълчанието стана
тежест, що в душата бавно се впива и расте без край.

И всяка радост, всяка рана,
се вплетоха във нишка от светлина и прах.
А днес усещам тръните – не в ръката, а в гърлото –
и всяко „Обичам“ кърви, вместо да лекува.

Да се боря ли за теб, докато губя себе си?
Да остана ли в огън, който вече не топли?
Любов ли е това, щом превръща ме в сянка?
Или е урокът, че понякога „вечно“ боли?

Но знай: ти си първата ми роза,
първата ми рана, първата ми светлина.
И дори ако трябва да тръгна сама –
ще нося твоя образ, вграден като съдба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елеонора Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...