Sep 24, 2025, 9:56 AM

Роза с бодли

198 1 0
Роза с бодли

 

С една червена роза започна светът ми –
като пулс в ръката, като първи дъх.
Ти беше всичко, което вярвах, че ще скрие
страха от самота, студеният ми мрак.

Но времето — жесток и тих предател —
разлисти обичта ни като книга без край.
И думите угаснаха, а мълчанието стана
тежест, що в душата бавно се впива и расте без край.

И всяка радост, всяка рана,
се вплетоха във нишка от светлина и прах.
А днес усещам тръните – не в ръката, а в гърлото –
и всяко „Обичам“ кърви, вместо да лекува.

Да се боря ли за теб, докато губя себе си?
Да остана ли в огън, който вече не топли?
Любов ли е това, щом превръща ме в сянка?
Или е урокът, че понякога „вечно“ боли?

Но знай: ти си първата ми роза,
първата ми рана, първата ми светлина.
И дори ако трябва да тръгна сама –
ще нося твоя образ, вграден като съдба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елеонора Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...