22 dic 2012, 12:14

Роза в цвят екрю

1.1K 0 18

Роза в цвят екрю

 

 

Ако ме намериш и неочаквано се изгубиш в нюансите

ми, преливащи се в цвят екрю, крайно и драматично,

до степен така, че да отхвърлиш своя цвят, а и пиесите,

в които си играл Ромео някъде, без мен. Магнетично

 

 

увлечен, ако тръгнеш след оставащия в стъпките ми

аромат на непорочно неустоима и омайващо търсеща

есенция, която неволно да те спре и отклони от пътя ти.

Да забравиш кой си, но пък да откриеш, че съм носеща

 

 

лелеяните от теб изящност и уханност на чувствата,

както никоя друга. Ако подходяща вода за мен можеш

да намериш, но само през девет планини, та в десетата,

ще ме поливаш ли всяка сутрин? Ако трябва да върнеш

 

 

залязлото вече слънце, защото с всеки нов лъч ставам

все по-хубава, ако без да искам те наранявам понякога

до кръв с бодлите си, ако само неприятности ти създавам.

Ще мога ли да бъда твоята любима роза? Все пак... А докога!?!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светла Асенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно!
  • Благодаря ти, Голямо сърце!
    Честита Нова Година!!!
    Бъди жива и здрава!!!
    И да пишеш все така хубаво ...
  • Светло момиче, Честита Нова година! Нека 2013 не само запази очарованието ти, ами да ти даде още толкова в добавка! И промоционално - много здраве, късмет и любов!
  • Благодаря ти, Чо!
    Много здраве и творческо вдъхновение ти желая и аз!
  • Поздрав, Светла! Здраве и вдъхновение ти желая!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...