venus (Вечерница или Зорница)
155 1539
14 ene 2008, 0:29

Розата на мойта муза 

  Poesía
577 0 6
 

 

 

Разцъфнала роза аз вчера откъснах

от малка градина във двора отсреща,

приличаше тя на душата ми пуста,

в която едничък жив цвят само се среща.

От тънката й, но тъй жилава дръжка,

в ръката ми сякаш от дивен сън оживяла,

нараних се, заби се тя болезнено в пръста,

разбрах - и розата крехка с бодли опасни растяла.

Така и в душата ми - нежна, ранима

живее млад демон, той малка част от нея владее.

В мен понякога бушува страшна, люта зима,

а сърцето - леден вятър, брули пориви и бясно вее.

И този цвят умира без слънце, без жар,

но той разцъфва отново всред бури и огън,

защото е част от човешко сърце, от пожар,

защото е муза, родена от чувства, от спомен -

тя е поезия, живееща от кръвта на твореца бездомен!...

 

 

 

© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотно!Думите са безсилни и излишни.
  • Хубав стих!
  • "И този цвят умира без слънце, без жар,

    но той разцъфва отново всред бури и огън,

    защото е част от човешко сърце, от пожар,

    защото е муза, родена от чувства, от спомен -

    тя е поезия, живееща от кръвта на твореца бездомен!... "-страхотно прозрение!






  • точно така...от сърцето идва на поета!!!!!!
    много хубав стих.......много истински!!!!!
    поздрави от сърце!!!!
  • Чудесно е!
  • С толкова красота си лягам, че сигурно
    ще я сънувам и дано намеря подслон,че
    и серенада за негово Величество Поета!!!
    Щастливка бъди, Вени!!!!
Propuestas
: ??:??