Розата на мойта муза
Разцъфнала роза аз вчера откъснах
от малка градина във двора отсреща,
приличаше тя на душата ми пуста,
в която едничък жив цвят само се среща.
От тънката й, но тъй жилава дръжка,
в ръката ми сякаш от дивен сън оживяла,
нараних се, заби се тя болезнено в пръста,
разбрах - и розата крехка с бодли опасни растяла.
Така и в душата ми - нежна, ранима
живее млад демон, той малка част от нея владее.
В мен понякога бушува страшна, люта зима,
а сърцето - леден вятър, брули пориви и бясно вее.
И този цвят умира без слънце, без жар,
но той разцъфва отново всред бури и огън,
защото е част от човешко сърце, от пожар,
защото е муза, родена от чувства, от спомен -
тя е поезия, живееща от кръвта на твореца бездомен!...
© Вечерница или Зорница All rights reserved.
