Рози

Розите,

които не ми подари,

са някъде увехнали

във магазина.

Не ме боли,

не ме моли,

не мисля да простя 

и телефонът ми звъни,

не вдигам...,

а от празните ми мисли

кафето ми изстива.

Не знам дали е нощ,

дали е ден,

минутите застинали са,

а нямам съвест –

само злост над мен,

любовта е вече минало.

Розите,

които ти не подари,

стоят захвърлени 

във магазина.