Рози
Розите,
които не ми подари,
са някъде увехнали
във магазина.
Не ме боли,
не ме моли,
не мисля да простя
и телефонът ми звъни,
не вдигам...,
а от празните ми мисли
кафето ми изстива.
Не знам дали е нощ,
дали е ден,
минутите застинали са,
а нямам съвест –
само злост над мен,
любовта е вече минало.
Розите,
които ти не подари,
стоят захвърлени
във магазина.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Jivka Koleva Todos los derechos reservados
