Розите,
които не ми подари,
са някъде увехнали
във магазина.
Не ме боли,
не ме моли,
не мисля да простя
и телефонът ми звъни,
не вдигам...,
а от празните ми мисли
кафето ми изстива.
Не знам дали е нощ,
дали е ден,
минутите застинали са,
а нямам съвест –
само злост над мен,
любовта е вече минало.
Розите,
които ти не подари,
стоят захвърлени
във магазина.
© Jivka Koleva All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
