Розите,
които не ми подари,
са някъде увехнали
във магазина.
Не ме боли,
не ме моли,
не мисля да простя
и телефонът ми звъни,
не вдигам...,
а от празните ми мисли
кафето ми изстива.
Не знам дали е нощ,
дали е ден,
минутите застинали са,
а нямам съвест –
само злост над мен,
любовта е вече минало.
Розите,
които ти не подари,
стоят захвърлени
във магазина.
© Jivka Koleva All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
