Ручей

Вървя по пътеката близка

  и ручей шуми покрай мен.

Сребристите струи ме плискат

и правят щастлив моя ден!  

Аз гледам ги тъй замечтано,

че сякаш не съм в този свят,

и всичко от мен пожелано

се слива в копнеж неизлят.

Седя под луната златиста

и шепне ми вятърът тих:

"Виж колко е дивна и чиста,

дари ù ти приказен стих.

Виж тези слънца в небосклона,

които тъй ярко блестят,

приличат на перли в корона

и мило примамно трептят."

Водите на ручея нежно

обсипват ме с ласки безброй

и спомени близки и прежни

прииждат във буен порой.

Тогава съм райски щастлива,

забравила земния праг,

и всичко е толкоз красиво,

и чезне душевният мрак!