25 апр. 2012 г., 17:10

Ручей

706 0 1

                         Ручей

 

 

 

 

Вървя по пътеката близка

  и ручей шуми покрай мен.

Сребристите струи ме плискат

и правят щастлив моя ден!  

 

 

Аз гледам ги тъй замечтано,

че сякаш не съм в този свят,

и всичко от мен пожелано

се слива в копнеж неизлят.

 

 

Седя под луната златиста

и шепне ми вятърът тих:

"Виж колко е дивна и чиста,

дари ù ти приказен стих.

 

 

Виж тези слънца в небосклона,

които тъй ярко блестят,

приличат на перли в корона

и мило примамно трептят."

 

 

Водите на ручея нежно

обсипват ме с ласки безброй

и спомени близки и прежни

прииждат във буен порой.

 

 

Тогава съм райски щастлива,

забравила земния праг,

и всичко е толкоз красиво,

и чезне душевният мрак!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сафия Сандерс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...