Apr 25, 2012, 5:10 PM

Ручей

709 0 1

                         Ручей

 

 

 

 

Вървя по пътеката близка

  и ручей шуми покрай мен.

Сребристите струи ме плискат

и правят щастлив моя ден!  

 

 

Аз гледам ги тъй замечтано,

че сякаш не съм в този свят,

и всичко от мен пожелано

се слива в копнеж неизлят.

 

 

Седя под луната златиста

и шепне ми вятърът тих:

"Виж колко е дивна и чиста,

дари ù ти приказен стих.

 

 

Виж тези слънца в небосклона,

които тъй ярко блестят,

приличат на перли в корона

и мило примамно трептят."

 

 

Водите на ручея нежно

обсипват ме с ласки безброй

и спомени близки и прежни

прииждат във буен порой.

 

 

Тогава съм райски щастлива,

забравила земния праг,

и всичко е толкоз красиво,

и чезне душевният мрак!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сафия Сандерс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...