Ручей
Вървя по пътеката близка
и ручей шуми покрай мен.
Сребристите струи ме плискат
и правят щастлив моя ден!
Аз гледам ги тъй замечтано,
че сякаш не съм в този свят,
и всичко от мен пожелано
се слива в копнеж неизлят.
Седя под луната златиста
и шепне ми вятърът тих:
"Виж колко е дивна и чиста,
дари ù ти приказен стих.
Виж тези слънца в небосклона,
които тъй ярко блестят,
приличат на перли в корона
и мило примамно трептят."
Водите на ручея нежно
обсипват ме с ласки безброй
и спомени близки и прежни
прииждат във буен порой.
Тогава съм райски щастлива,
забравила земния праг,
и всичко е толкоз красиво,
и чезне душевният мрак!
© Сафия Сандерс Всички права запазени